СУРОВИТЕ ЗЕЛЕНЧУКОВИ СОКОВЕ-2 ч.

След очистителните процедури тя е минала на хранене само със сурови плодове и зеленчуци /без концентрирани нишестета и захари/ и е пила дневно: 250 г сок от моркови, целина, магданоз и спаначен сок; 250 г морковен сок; 250 г морковен и спаначен сок. Тя върна зрението си за по-малко от година, като можеше да чете вестници и списания с увеличително стъкло.

Сокът на глухарчето е един от богатите източници на витамин А между зелените зеленчуци. Смес от морковен сок, сок от целина и от глухарче е изключително ефективен при астма и сенна треска, когато от диетата се изключат завинаги тези продукти, които са причината за заболяването. Причината е млякото и млечните продукти, концентрираните нишестета и захарта.
Сокът на глухарчето, смесен със сока на целината и магданоза, помага при анемии и функционални разстройства на СЪРЦЕТО, както е и тонизиращо средство за СЪРЦЕТО. Този сок е изключително полезен и за далака.
Сокът на глухарчето почти с всички комбинации с други сокове стимулира секрецията /излъчването/ на жлъчката и затова е полезен при дисфункции както на черния дроб, така и при жлъчния мехур.

СОК ОТ КОПЪР /СЛАДЪК КОПЪР/

Съществуват два вида копър - обикновеният или сладък копър, който се ползува като подправка и флорентински, известен под названието финокио /използуван от италианците и другите латински народи/. Флорентинският дава великолепен сок. Той се отнася към семейството на целината, но сокът му е по-сладък и ароматен.
Сокът на копъра е с висока крьвотворна способност и затова е полезен при менстурални нарушения. При такива случаи той успешно се прилага отделно или в смес с морковен сок и сок от цвекло.

СОК ОТ ЧЕСЪН

Макар че този сок има неприятна миризма, той е полезен за бързото очистване на организма.
Чесънът е богат на горчиво масло и други очистващи елементи, оказващи извънредно благотворно .действие на целия организъм, като се започне със стимулирането на апетита и стимулиране на излъчване на стомашен сок, до подобряване на перисталтиката на червата и усилване на отделянето на урина.
Ефирните масла на чесъна са дотолкова силни и вникващи, че те очистват белите дробове и бронхите от набраната слуз. Те също способствуват за елиминирането на отровите чрез порите на организма.
Чесновият сок се оказа също много ефективен в борбата с чревните паразити, както и при дизинтерията. Паразитите и бактериите на могат да съществуват и да се размножават ако за тях няма храна. Ако органите на очистването са запълнени с гниещи материали /отпадъци/, то съвсем естествено е там да процъфтяват милиони микроби и ако при това ежедневно ще употребявате месни продукти и всякаква неорганична храна и лекарства, то количеството на шлаковете и отровите в организма ще се увеличава, а с това и микробите и паразитите и бидейки в своята стихия, те ще се размножават още по-бързо.
Това е прекрасно за микробите, но е пагубно за жертвите. Чесновият сок при тези случаи способствува до голяма степен да бъде отстранено това състояние, но за да се изключи причината, която предизвиква това състояние, ние сме принудени да отидем по-далеч. Нашата храна трябва да бъде такава, че да се усвоява максимално с намалени възможности за оставяне на шлакове /отпадъци/ в организма. Това може да бъде постигнато с изобилно и разнообразно употребяване на разнообразни сурови зеленчукови сокове, с добре балансирана сурова храна с растителни продукти.
Трябва да се има пред вид, че ако се получава сок с машинката, то миризмата не може да се отстрани няколко дни.

СОК ОТ ХРЯН

Ние не ползуваме сока на хряна, тъй като неговите ефирни вещества са много силни, затова препоръчваме хряна, настърган във вид на кашица с добавяне на лимонен сок два пъти на ден по половин чаена лъжичка, на гладно.
Такава смес помага за разлагането на наслоената слуз без да се поврежда слизестата ципа. Приемането на хряна, както е препоръчано по-горе, не дразни бъбреците, жлъчния мехур, слизестата ципа на храносмилателния тракт.
Освен това, кашицата на хряна с лимонен сок е силно мочогонно средство, особено ценно при отоци и воднянка. Като правило, най-удовлетворителните резултати при употребяването на тази кашица се получава, като се смеси сокът на 2-3 лимона със 150 г. хрян.
Гледай главата "Сок от репички".

СОК 0Т АРТИШОК / АНГИНАР / ЗЕМНА КРУША /

Артишокът е богат на алкални минерални елементи, особено калий повече от 50% от всичките минерални елементи, взети заедно.
Артишокът се отнася към вида на слънчогледовите растения и в Италия се отглежда в големи количества. Там е известен под названието Карчиофо или Арчиофо-Джирасол /джирасол - значи слънчоглед/.
В сурово състояние този зеленчук съдържа ензима инулаза и голямо количество инсулин. Инсулинът е вещество, прилично на нишесте, което се превръща в левулоза под въздействието на ензима енулаза. Затова грудките на артишока могат да се ползуват от диабетиците без страх. Сокът му е полезен и вкусен и може да се приема поотделно и смесен с други сокове.

КАФЯВИ ВОДОРАСЛИ

В течение на милиони години от хълмовете и планините дъждовете са смивали почвата и са я отнасяли в моретата и океаните, образувайки там най-плодородната почва на нашата планета. Що се касае до морската растителност, то водораслите са най-ценните допълнителни хранителни продукти. Корените на водораслите понякога достигат до 20 000 - 30 000 фута / фут около 30,5 сантим./ от повърхността, а нейните жлезисти влакна плават на повърхността, където с помощта на ензимите при въздействие на слънчеви лъчи образуват пъпчици и листа. Листата на водораслите са известни под название морска салата на тъмночервената водорасла. Тя се явява като важна допълнителна храна в Шотландия, Ирландия и още други страни. В САЩ и Канада тя е широко ползувана като допълнително диетично хранене, като листата й се изсушават. Тези водорасли са отличен източник на йод. Освен това, в тях се съдържат минерални вещества и елементи, не винаги съдържащи се в обикновените наши зеленчуци.

Като се знае, че във водата се съдържат 59 елемента, лесно е да се оцени значението на морската храна в нашия рацион.

Списъкът на тези 59 елемента е:
АКТИНИЙ  МЕД  НЕПТУНИЙ  СИЛИЦИЙ
АЛУМИНИЙ  ЕРБИЙ  АЗОТ  СРЕБРО
АРГОН  ФЛУОР  ОСМИЙ  СТРОНЦИЙ
АРСЕН  ЗЛАТО  КИСЛОРОД  СЯРА
БАРИЛ  ВОДОРОД  ФОСФОР  ТАНТАЛ
БИСМУТ  ИНДИЙ  ПЛАТИНА  ТАЛИЙ
БОР  ЙОД  ПЛУТОНИЙ  ТОРИЙ
БРОМ  ИРИДИЙ  КАЛИЙ  ТУЛИЙ
КАЛЦИЙ  ЖЕЛЯЗО  РАДИЙ  ОЛОВО
ВЪГЛЕРОД  ЛАНТАН  РЕНИЙ  УРАН
ЦЕЗИЙ  ЛИТИЙ  РУТЕНИЙ  ЦИНК
ЦЕРИЙ  МАГНЕЗИЙ  СКАНДИЙ ЦИРКОНИЙ
ХЛОР  ОЛОВО  РУБИДИЙ  ИТРИЙ
ХРОМ  МАНГАН  САМАРИЙ  НАТРИЙ
КОБАЛТ  ЖИВАК  СЕЛЕН

Ползвайки водораслите в умерено количество като допълнителна храна, ние осигуряваме на организма някои микроелементи, които са необходими за здравето, които липсват в зеленчуците и плодовете.

Добавяйки прах от водорасли към калиевата смес на соковете /моркови, целина, магданоз, спанак/, ние ще обогатим тази смес, която е от голяма полза за системите от жлези и особено за щитовидната жлеза.

СОК ОТ ПРАЗ ЛУК

Сокът на празия лук е с по-слаби качества от този на чесъна и лука. Данните за чесъна са близки до тези на сока от празия лук.

СОК ОТ САЛАТА /МАРУЛЯ/

В сока от салатата има много полезни вещества за човешкия организъм. Той съдържа в голамо количество желязо и магнезий. Желязото е най-активният елемент в организма и важно е то да бъде често обновявано, повече от който да е друг.

Черният дроб и далакът са места, където то се складира и използува от организма при внезапна необходимост, като например за бързо образуване на кръвни телца при загуба на кръв. Освен това запасите от желязо в черния дроб осигуряват минерални елементи за всяка част от организма при критични случаи, като например при кръвотечения, както и при липса на необходимото количество от този елемент в храната в ОРГАНИЧЕН вид.

Запасите на желязо в далака играят роля на електрическа акумулаторна батерия, в която кръвта се презарежда с необходимото електричество за своите нормални функции, без които е невъзможна правилната обмяна на веществата.

Тъй като ефективното действие на солите на магнезия става само при наличие на калций, то съчетанието на тези елементи в салатата правят салатата зеленчук, изключително ценен.
В смес с морковния сок свойствата на салатния сок се обогатяват с витамин А, намиращ се в морковите, както и ценен натрий, способствуващ за поддържането на калция в салатата в разтворен вид.

# В салатата се съдържа повече от 38% калий , 15% калций, повече от 5% желязо и около 6% магнезий. Салатата съдържа също повече от 9% фосфор, който е един от съставните елементи на мозъка и много сяра, която влиза като състав на хемоглобина и играе роля при окисляването.

Много от нервните заболявания се дължат на това, че тези два елемента – фосфорът и сярата – постъпват в организма в НЕОРГАНИЧЕН вид, като например чрез месото и булгурните храни. Магнезият в салатата обладава изключително оживяващи способности, особено за мускулните тъкани, за мозъка и нервите. Органичните соли на магнезия служат като строителни материали за клетките, главно за нервната система и белодробните тъкани. Те също съдействуват за поддържане на нормално кръвообръщение, както и други функции.

Заедно със силиция, които се съдържа в салатата /повече от 8%, сярата и фосфора са необходими за нормалното състояние на кожата, за сухожилията и растенето на косата. Прекаленото количество от тези елементи в храната в неорганичен вид, състоящи се от житни храни и други варени продукти, се явява като причина за недохранването на корените на косите и те започват да падат.

Ежедневното употребяване на смес от сок от моркови, салата и спанак обезпечават храна за нервите и корените на косите.
Друго ефективно съчетание от сокове за подобряване растенето на косите и възстановяването на нормалния им цвят е смес от морковен сок, салатен, зелени чушки и люцерна /гледай главата за сока от люцерна/.

За получаване на сок от салата по-добре е да се използуват тъмнозелените листа, а не бледозелените /вътрешните/ поради това, че първите са по-богати на хлорофил и други жизнено важни елементи, отколкото другите.
Сокът от салатата е много полезен при туберкулоза и стомашни заболявания.
Той също е мочогонно средство. Поради богатото си съдържание на желязо и други ценни елементи този сок в съчетание с морковения сок се препоръчва на децата /както кърмачета, така и в другата възраст - от биберон/ и дава много добри резултати.

СОК ОТ САЛАТА - РОМЕН

Макар, че салатата ромен се отнася към семейството на салатите, по химически състав тя се различава от обикновената салата. Родина на тази салата е остров Кос,намиращ се в гръцкия архипелаг, а във Великобритания е известна под името "Кос салата".

Сокът от салатата ромен с примес от малко количество прах от водорасли помага за активизиране на кората на надбъбречните жлези в излъчването й на хормоноадреналин, необходим за запазването на равновесието в организма. Особено ценна е салатата ромен с високото си съдържание на натрий, които се съдържа в повече от 60% от калия. Това обстоятелство го прави един от най-ценните сокове там, където такова ценно съотношение е особено важно, както е например при бронзовата болест, когато са поразени надбъбречните жлези, изискващи максимално количество органичен натрий и сравнително ниско съдържание на калий за компенсация на недостига на хормона на кората на надбъбречната жлеза.

При лекуването на тази болест са отбелязани положителни резултати, когато пациентът е вземал ежедневно голямо количество пресни сурови сокове, в които е преобладавало това съотношение на елементите. От храната на болния се е изключвала храна, съдържаща концентрирани нишестета и захар, всякакъв род месо и месни продукти и всички зеленчуци, съдържащи повече калий отколкото натрий. Това обстоятелство намалява избора на зеленчуците и техните сокове, а именно: цвекло, целина, салата ромен, спанак. В храната на болния се включва: пресен нар, ягода, домати, смокиня, бадеми и буково орехче.
С добавянето на морковен сок се даваха положителни резултати.
Още по-добри резултати се постигат при хранене с изключително сурова растителна храна, с приемане на сокове от гореспоменатите зеленчуци.

СОК ОТ ЛИСТАТА НА ГОРЧИЦАТА /СИНАП/

Листата на синапа са ценни в салатите. Сокът от листата на горчицата съдържат в голямо количество синапено масло, което може да възпали хранителния тракт и бъбреците. В листата на синапа се съдържа в голям процент оксалова киселина, поради което те не бива да се ядат в сварен вид /четете главата за "Оксаловата киселина"/.

Макар че сокът от синапените листа може да причини известно безпокойство, независимо от това в малки количества смесен със сок от моркови, спанак и сок от ряпа, добре действува и помага при хемороиди.

Също както и при кресона /поточарката/, съдържанието на сяра и фосфор в листата на синапа е много високо и тяхното действие е почти идентично върху организма. Гледайте главата "Воден кресон".

СОК ОТ ЛУК

Сокът от лук има малко по-остра миризма от този на чесъна и безусловно се явява като укрепващо здравето средство. Това, което се каза за чесъна, се отнася и за лука.

СОК ОТ ДИНЕВОТО ДЪРВО

Макар че плодът на диневото дърво е плод, а не зеленчук искаме да го споменем заради изключително целебните му качества. Доскоро този плод не беше известен на север, тъй като той расте в тропиците. По форма той напомня на диня или тиква и е различен по големина - от 400 г до десет килограма, дори и повече.

Сокът на този плод съдържа папаин, притежаващ тези свойства , които има и пепсинът. Той съдържа също фибрин, намиращ се почти само в организма на човека и животните. Той лесно се усвоява от стомаха и е особено ценен като средство за съсирване на кръвта.

Зелените му плодове съдържат много повече ензими, активен папаин, отколкото зрелите. Сокът на зелените плодове успешно се прилага за лекуване на чревни разстройства, включвайки язви и по-сериозни случаи, за невероятно кратко време.
Често ни се случваше да наблюдаваме как, прилагането му на тежки рани в разтрито състояние, зелените плодове способствуваха за удивително бързото им зарастване.
Сокът както на зеленото, така и на зрялото динево дърво е незаменимо средство за лекуването на нарушенията на функциите на организма. Истина е, че природата с този плод ни е надарила с най-забележителното средство за даване на първа помощ при много заболявания.

СОК ОТ МАГДАНО3

Магданозът притежава един от най-силно действувалите сокове. Никога не трябва да се пие отделно повече от 30 - 60 грама от този сок. По-добре е това количество да бъде смесено с морковен, салатен, спаначен или сок от целина.

Суровият сок на магданоза е необходим за кислородния обмен и за поддържане в нормално състояние функциите на надбъбречните жлези и щитовидната жлеза.
Елементите, съдържащи се в него, са в такова съотношение, че способствуват за укрепване на кръвоносните съдове, особено на капилярите и артериите Този сок е отлично средство при заболявания на полово-отделителната система и много голяма помощ оказва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, нефрит, когато има албумин в урината и други заболявания на бъбреците. Той успешно се прилага при водянка. Също е ефективен при всички заболявания на очите и системи на зрителния нерв. Изявления на роговицата, катаракта, конюнктивит, офталмия във всичките й стадии или вялост на зеницата, ефективно се лекуват с пиене на суров сок от магданоз, смесен с морковен сок, със сока на целината и цикорията.
Сокът на магданоза, особено в смес със сока на цвекло и моркови, както и с краставичния сок, успешно се прилага при влошаване на менструацията. Спазми, предизвикани от менструални нарушения, много често се прекратяват при редовно приемане на тези сокове. Диетата трябва да изключи концентрираните нишестета, захарта и месните продукти.

СУРОВА КАЛИЕВА "СУПА"

Много са зеленчуците, богати на калий, главно от които са морковите, целината, магданозът и спанакът. За доброто усвояване на калия соковете на тези зеленчуци трябва да бъдат употребявани сурови, без да се разреждат с вода, за да може организмът да поглъща и усвоява калия в неговия натурален вид.

Органичните минерали и соли в тази смес на калиевата "супа" практически обхваща всички елементи, необходими за организма. Той удивително бързо снижава прекалената киселинност на стомаха. Вероятно няма друга храна за организма, която да е по-пълноценна във всяко отношение, от тази смес. Когато болният не е в състояние да усвои всякаква друга храна, то суровата калиева "супа" е неоценима и само можем да се учудваме, че в болниците и санаториумите не се включва в рациона на болните.

На някои хора не се харесва вкусът на калия в соковете на някои зеленчуци, но трябва да се помни, че когато организмът е изгладнял за живи атоми, крайно е необходим за възстановяването на клетките и тъканите и затова трябва да се примиряваме с неприятния вкус, той не бива да става повод за отказване.

Нито едно лекарство, от която и да е фармакология няма да ви даде живи органични алкални атоми, витамини и хормони, необходими за възстановяването на организма след болест. Тази храна най-бързо се доставя на организма от суровите зеленчуци, суровите сокове.

Тъй като атомите, от които се състоят нашите клетки и тъкани, са минерални и химични елементи, а жлезите, органите и целия наш организъм представлява съвкупност от тези атоми, разположени в определен порядък, то ние сме в състояние да установим какви имено съединения от химически и минерални живи елементи в нашата храна могат да съответствуват като храна на нашето тяло.

СОК ОТ ПАЩЪРНАК

Сокът на пъщернака съдържа много малко калций и още по-малко натрий, но той е богат с калий, форфор, сяра, силиций. Заради малкото му съдържание на калций и натрий, хранителната стойност не е така висока, както при някои други грудки, но целебната му стойност е много висока.
Високото съдържание на силицийи сяра помага да се преодолее чупенето на ноктите. Фосфорът и хлорът са особено полезни за белите дробове и бронхите и този сок е великолепна храна за болни от туберколоза, при възпалението на дробовете и емфизем.

Големият процент на съдържанието на калий е така ценен за мозъка, че този сок успешно лекува много умствени разстройства.
Всичко това се отнася за градинския пащърнак, но не и за диворастящия, тъй като той съдържа и отровни вещества.

СОК ОТ ЧУШКА /ЗЕЛЕНА/

Този сок съдържа в изобилие силиций, така необходим за ноктите и косите.
В комбинация с морковен сок (от 25% до 50% сок от пиперка) дава великолепни резултати за очистването на кожата от петна.
Хора страдащи от газове в червата, от колики, спазми в червата, получават голямо облекчение при употребяването на 500 г. от този сок и същото количество смес с морковен и спаначен сок ежедневно.
## Следва да се знае, че соковете е най-добре да се пият на гладно в интервал от 2 - 3 часа.

СОК ОТ КАРТОФИ

Суровият картоф съдържа леко усвоими захари, които при варене се превръщат в нишесте. Хора страдащи от венерически заболявания, а също и склонни към полово възбуждане, не бива да ядат картофи.

Съчетанието на варено месо и картофи усилва действието на соланина /алкалоидна отрова, намираща се в зелените картофи предимно/, които заедно с кристалите на пикочната киселина, идваща при употребяването на месото, може да предизвика и възбуждане на нервите, контролиращи половите органи.

Обаче сокът на суровия картоф е извънредно полезен за отстраняване на петната по кожата. Това се обяснява с високото съдържание на калий, фосфор и хлор.
Но тези вещества са полезни и ценни само в суров вид – в суровия картоф, тъй като в този си вид той се състои от органични атоми. Когато картонът се вари, тези вещества се превръщат в неорганични атоми и непригодни като строителен материал за организма.

Пресният суров картоф отгледан без изкуствено подобрители не е много вкусен и много хора го предпочитет като храна. Суровият картофен сок добре очиства организма и особено е полезен в смес с морковения сок.

Сокът от суровия картоф заедно с морковения и сока на целината много добре помага при нарушения на храносмилането при нервни заболявания, при ишиас и при треска. При тези случаи ежедневното употребяване на половин литър сок от моркови, цвекло и краставици често дават резултат за много кратък срок, но при условие, че от диетата на болния се изключат месните и рибни продукти.

При употреба на смес от морковен, картофен и магданозен сок се оказва особено благотворно действие на болните от емфизем.

Сладкият картоф не се отнася до обикновения картоф. Той съдържа повече въглехидрати във вид на натурални захари от обикновения и три пъти повече калций, два пъти повече натрий, повече от два пъти силиций и четири пъти хлор. Затова сокът на сладкия картоф е по-ценен отколкото на обикновения картоф. За разлика от обикновения картоф, който често ТЪРПИ грубо обръщане, трябва да бъдем внимателни, за да изберем сладкия картоф, защото често по него има петна.

СОК ОТ РЕПИЧКИ

Този сок се приготовлява от листата и корените на репичката и никога не бива да се пие самостоятелно, защото предизвиква реакция.

В комбинация с морковения сок той спомага за възстановяването на тонуса на слизестите ципи в организма. Действието му е особено ефективно, ако се взема един час след вземането на сок от хрян, описано в съответната глава. Този сок успокоява, изцерява болните и очиства организма от слузта, която е разтворил сокът от хряна.
Освен това той способствува за възстановяването на слизестите ципи.

Около една трета от съдържанието на репичката е калий, а от останалите две трети, повече от една трета е натрий. Процентът на съдържанието, както на желязо, така и на магнезий е високо, с което се и обяснява благотворното влияние на сока на репичката на слизестите ципи.

Обикновено в болшинството от случаите не е необходима оперативна намеса при фистулите. С операцията се отстранява определено количество от слузта, но равносметката от операцията в крайна сметка може да бъде отрицателна. За тази цел сокът от лимон и хрян дават отлични резултати. Причината за образуване на слуз е употребяването на прекалено много мляко и млечни продукти, концентрирано нишесте и нишестени произведения .

СОК ОТ РАВЕН

Употребяването на равена нарушава функциите на бъбреците при децата много повече от други фактори. Равенът съдържа голямо количество оксалова киселина,повече от който и да е зеленчук. При готвене тази киселина се превръща в неорганично вещество, което попадайки в организма отлага огромно количество от кристал на оксалова киселина.
Безчислените случаи на заболяванията от ревматизъм могат да се обяснят с употребяването на варен равен. Вследствие на това, че отлагането на кристалите в организма не предизвиква бърза реакция, а действието й е бавно и коварно, последствията никога не се предписват на истинската причина – употребата на равен. Въпросът за оксаловата киселина е така важен, че за нея е отделена самостоятелна глава.
При ползуване на сок от равен в малки количества може да има полза в смес с други сокове, като морковен.

СОК ОТ КИСЕЛО ЗЕЛЕ

Киселото зеле е ферментация в солена вода. Процесът на ферментацията е изключително вреден за организма - за слизестите ципи на храносмилателния тракт.
Той също влияе пагубно на кожата, предизвиквайки загрубяване. С наличието и на голямо количество неорганични соли предизвиква раздразване на органите на храносмилането.

СОК ОТ КИСЕЛЕЦ

Сокът на киселеца великолепно помага при възстановяването на вялост на червата. Този зеленчук е богат с оксалатите на калия, което е ценно за човешкия организъм само в органичен вид. Никога не бива да се употребява киселецът във варено състояние.

СОК ОТ СПАНАК

Спанакьт е необходим за цялата ни храносмилателна система, започвайки от стомаха и завършвайки с дебелото черво. Това се е знаело от незапомнени времена.

В суровия спанак природата е снабдила човека с великолепни органични вещества за очистване и възстановяване на функцията на червата и целия тракт.

Добре приготвеният сок от спанак при ежедневно употребяване до половин литър често може да приведе в нормално състояние запек и в най-тежка форма само в течение на няколко дни или седмици. Прилагане на очистителни за съжаление се практикува без разбиране какво е необходимо за случая. Което и да е химическо или неорганично слабително действува раздразнително, стимулирайки мускулите на червата, за да изхвърли слабителното. Практиката доказа, че навикът да се вземат пургативни лекарства докарва необходимостта да се увеличава тяхната сила, минавайки на все по-силни. Разните пургативни средства се явяват просто като дразнители, предизвикващи прогресираща дегенерация на червата. В случая има място не лекуването на запека, а вредното състояние на бездействието на тези тъкани, мускули и нерви.
Суровият спаначен сок е извънредно ефективен за очистване и помага за оздравяването нe само на долната част на червата, но и на целия храносмилателен тракт.

Друго ценно въздействие на спаначения сок е върху зъбите и венците, предотвратяващ пиореята. Тази болест представлява от себе си в лека форма скорбут и се развива вследствие недостиг именно на тези елементи, които се съдържат в сместа от морковения и спаначения сок. Вследствие на ползуването на варени булгурни храни, рафинирана захар и други непълноценни храни, а също така и недостатъчност на витамин С, се получава кръвотечение от венците и фиброидно разрушаване на зъбната пулпа.

Окончателното изкореняване на това състояние е възможно само при ползуване на сурова храна, натурална растителна храна и ползуване на достатъчно количество морковен и спаначен сок.

## Такива разстройства в организма като язви на червата, злокачествена анемия, конвулсии, нервни разстройства, нарушения в секрецията в бъбречните жлези и щитовидната жлеза, неврити, артрит, абцеси и циреи, отичане на крайниците, склонност към кръвотечения, загуба на сила, ревматични и други болки, нарушения във функцията на СЪРЦЕТО, ниско и високо кръвно налягане на кръвта, нарушения в зрението, главоболие /включвайки и тези, които имат характер на мигрена/, се явяват вследствие на наслояване на отпадъци в организма, в долните части на червата, а също и на недостиг на някои елементи в организма, които се съдържат в суровите моркови и спанака.

Най-ефективен и бърз способ да бъдат набавени тези елементи на организма е чрез употребяване на пресни сокове най-малко една пинта / пинта = 0,56л./, като от диетата обезателно се изключи месото и всякакви други продукти, които биха замърсявали чистотата на организма.

Спанакът, салатата и кресонът, заедно с морковения сок и зелените пиперки – това са тези зеленчуци, които съдържат в най-голямо количество витамин С и Е.

Недостиг на витамин Е в организма е една от причините за аборта, както и за половото безплодие както при жените, така и при мъжете. Много от формите на паралича са вследствие недостиг на витамин Е. Неговият недостиг причинява нарушения и в обменните процеси и в доброто самочувствие.

Спанакът не бива да се яде в никакъв случай във варен вид /освен в тези случаи, ако искаме да си натрупаме кристали от оксалова киселина в бъбреците и да си докараме болки и болести/. Когато спанакът се вари или се консервира, атомите на оксаловата киселина под влияние на високата температура стават неорганични и могат да образуват кристали от оксалова киселина в бъбреците. Една от загадките на човешкия организъм е перисталтичното движение.

Това движение съществува в храносмилателния канал, в системата на кръвообръщението, в семенните канали и в органите на очистването, като последователно вълнообразно движение, заставящо да се движи неговото съдържание. Това движение се състои от серия последователни съкращения и разслабвания на нервите и мускулите; то не става произволно и очевидно автоматически. Обаче съвсем естествено е, че ефективността на перисталтичното движение зависи от тонуса и здравото състояние на нервите и мускулите на каналите.

# ОКСАЛОВАТА КИСЕЛИНА е един от важните елементи, необходими за поддържане на тонуса и стимулиращо перисталтиката.

Съвсем очевидно е, че което и да е непроизволно движение в организма зависи от наличието на живот в клетките и тъканите на органите. Животът е активен, магнетичен.
Ако важни органи като храносмилането и очистващите системи или която и да е част от тези органи се похабява и отпада, то ефективността на тяхната функция се влошава. Това състояние е резултат само от недостига или от отсъствието на живи атоми в храната за доставяне на клетките и тъканите. Живата храна – това е храна,съдържаща живи органични атоми и ензими, съдържащи се само в суровата храна.

В първите глави този въпрос беше поставен и беше изтъкната важността на съотношението на органични и неорганични атоми в нашата храна. Тук въпросът се поставя за оксаловата киселина. Когато храната е сурова, била тя в цялостна форма или само във вид на сок, всеки атом на такава храна е в живо състояние – ОРГАНИЧЕСКО и изобилствува с ензими. Затова оксаловата киселина в нашите сурови зеленчуци и в техните сокове е органична и поради това е и полезна, а и необходима за физиологичните функции на нашия организъм.
Трябва да кажа, че оксаловата киселина, когато е във варено състояние или някаква друга обработка на храната е определено мъртва – НЕОРГАНИЧНА, и като такава не само е вредна, но и разрушителна. Оксаловата киселина се съединява с калция. Ако тези две вещества са органични, то това съединение е полезно и конструктивно, тъй като оксаловата киселина способствува за усвояването на калция, като в това време стимулира перисталтичната функция на организма.
Но когато чрез варене и обработване, съдържащата се в храната оксалова киселина, става НЕОРГАНИЧНА, то тази киселина образува съединение с калция, съдържащ се в другата храна, употребена съвместно, унищожавайки хранителната ценност на необходими за организма вещества – това предизвиква сериозен недостиг на калций, а следователно и разрушаване на костната тъкан. Ето защо не трябва да се яде в никакъв случай варен или консервиран спанак. А що се отнася до самата оксалова киселина, то тя, превръщайки се в неорганична /чрез варене и други обработки/ , често образува неорганични кристали от оксалова киселина в бъбреците.

Необходимо е да отбележа, че минерални вещества в нашата храна, като напрмер желязото, често не могат да бъдат напълно усвоени от организма ако са неорганични, поради варенето на храната и същевременно се препятствува за използването на другите елементи поради химическо въздействие или някакво друго.

Така желязото, когато се приема чрез суровия спаначен сок, може да бъде използувано стопроцентово, докато във варено състояние може само да се използува една пета,дори по-малко.

Затова трябва да се помни, че оксаловата киселина е ценен продукт за нашето здраве и ние трябва да я ползуваме ежедневно във вид на прясно приготвени сокове от зеленчуци, които я съдържат, като през това време вашата храна се допълва със сурови зеленчуци във вид на салати.
Оксаловата киселина се съдържа в най-голямо количество в органичен вид в пресния спанак, в листата на цвеклото, на ряпата, на синапа, в зелето и широколистния френски киселец.

ДОМАТЕН СОК

Доматеният сок е един от най-широко ползуваните сокове в консервиран вид.

Прясно приготвеният доматен сок е един от най-полезните сокове, имащ алкална реакция, но при условие, че не се взема едновременно с концентрирано нишесте захар; в противен случай реакцията става определено кисела.

Доматите съдържат голям процент лимонена и ябълчена киселина, както и известен процент оксалова киселина. Тези киселини са полезни и необходими за обменните процеси, ако са в органичен вид. Когато доматите се варят или консервират, то тези киселини стават неорганични и като такива те са вредни за организма.

Обаче тази вреда не се проявява веднага, а постепенно и незабележимо, след време, при някоя случаи образуването на камъните в бъбреците и в пикочния мехур е пряко последствие от употребата на варени или консервирани домати или тяхните сокове, особено ползувани с нишесте и захар.

# Пресният доматен сок е богат на натрий, калций, калий и магнезий.

Съществуват много сортове домати и те всички са полезни за ползуване в суров вид, а получените от тях сокове са великолепни и пълноценни.

СОК ОТ ЗЕЛЕН ФАСУЛ

Този сок е особено ценен за диабетиците. Диабетът е болест, предизвикана от неправилно хранене, а именно от употребяването на прекомерно много концентрирани нишестета и захари. Тази болест се влошава при употребата на месо и месни продукти.

Ясно е, че инжекциите с инсулин не се явяват като лечебно средство на тази болест. Тя може да бъде придобита вследствие на наследени привички да се употребява голямо количество концентрирани въглехидрати. Употребяването на неорганични, минали през термична обработка, нишестени продукти, а също пастьоризираното или вареното краве мляко са една от причините за развиването на диабета при децата и юношите, а след това и при възрастните.

Инсулинът е вещество, отделяно от подстомашната жлеза, за да даде възможност на организма да използува натуралните захари /но не захарта, приготвена по фабричен начин/ в качеството си на топливо за получаване на енергия. Както вече казахме, организмът може да използува натуралните органични захари, намиращи се изобилно в пресните сурови зеленчуци и плодове. Организмът не може да използува нишестето и захарта като такива и е принуден да ги превръща в "първични" захари.

Нишестето се явява като неорганичен продукт, а захарта с получените от нея в организма вещества, разбира се, също са неорганични. Неорганичните вещества не притежават живи ензими. Затова подстомашната жлеза в процеса на превръщането на нишестето в захар се претоварва и получава лишени от живот атоми, съвършено не притежаващи възстановителни или строителни качества. Всичко това води към заболяване от диабет.

Фактът, че при диабета се натрупват излишни тлъстинни тъкани, се явява следствие на лъжливия стимул на неорганичния инсулин, който не само не изгаря шлаковете, а обратно - способствува за тяхното набиране.

Установено е, че сокът от зеления фасул и от брюкселското зеле съдържа елементи, които обезпечават излъчване на натурален инсулин за нуждите на храносмилателните органи
При диабета е необходимо да се изключи от диетата всякакво концентрирано нишесте и захари /и разбира се и месните продукти/ и да се изпива ежедневно по един литър сокове – смес от от моркови, салата, зелен фасул и брюкселско зеле. Освен това е необходимо да се употребява половин литър морковен и спаначен сок - също ежедневно. Препоръчително е да се правят редовно очистителни клизми.

СОК ОТ РЯПА

Нито един зеленчук не съдържа в такъв голям процент калций, както листата на ряпата. Той е повече от 50% от останалите минерали и соли в листата на ряпата, взети заедно.

По тази причина точно този сок е великолепна храна за деца и възрастни, страдащи от размекване на костите и зъбите. Смесвайки този сок с морковен и със сока на глухарчето, ние ще получим едно от най-ефективните средства за укрепване на зъбите и на всички костни тъкани на организма. Много високият процент на магнезий в глухарчето в съчетание с калция в листата на ряпата и елементите от морковения сок придават на костите твърдост и крепкост.

Съдържанието на калий в листата на ряпата е също високо, което му придава свойство да увеличава алкалността на организма, особено ако се смеси със сок от целина и морков. Затова той се ползува за понижаване на киселинността на организма. Листата на ряпата съдържат също много натрий и желязо.

Колкото и да ни е чудно, това действително така ще се види на неосведомените хора, но недостигът на калций в организма частично може да бъде предизвикан от употребата на пастьоризираното краве мляко. Разбира се постоянното ползуване на тестени произведения, а също така и захар, също може да предизвика недостиг на калций, макар че тези продукти съдържат висок процент калций, но този калций е неорганичен, както е калцият, от който се приготвя цимента.

Клетките и тъканите на организма не могат да се ползуват от атомите на калция за своите строителни цели и затова той се отстранява от организма с кръвообръщението, за да не е пречка за нормалната дейност в организма.

Мястото, където се изхвърлят много от тези неорганични атоми, са краищата на кръвоносните съдове. Тъй като най-удобно място е правото черво, то там постепенно се събират тези отпадъци, които увеличавайки се, причиняват неудобство и болки.

Това състояние се нарича хемороиди.
Вследствие на това, че болшинството от хората приемат голямо количество варена неорганична храна, то съвършено естествено е, че поне половината от тези хора имат хемороиди, а вероятно другата половина може би ги имат, но не знаят това.

На нас не ни е известен нито един случай на човек, болен с хемороиди, който избягва да употребява тези неорганични продукти за храна през целия си живот. От друга страна, ние сме свидетели на безкрайно число жертви на тази болест, мъчещи се да се излекуват от това естествено бедствие с помощта на инжекции, електрически коагулации и хирургия, не даващи окончателни резултати, тъй като се правят усилия да се отстрани не причината /неорганичната храна/ а нейният резултат.

Като типичен пример искаме да ви цитираме следния случай. Един известен адвокат страдаше от силно напиращи хемороиди . Предложено му беше да изпива ежедневно по един литър смес от сок от моркови, спанак, ряпа и кресон и да се храни изключително със сурови зеленчуци и плодове. С изтичане на един месец, след щателен медицински преглед, адвокатът с възторг ни заяви, че от хемороидите не е останала и следа.
Това разбира се не е единичен случай. Сместа от тези сокове помага на огромно число хора, страдащи от това заболяване, но когато те строго се придържаха към природното натурално хранене и начин на живот.

СОК ОТ КРЕСОН /ПОТОЧАРКА/

Този сок е изключително богат на сяра, която е повече от една трета от всички минерални елементи и соли в кресона, взети всичките заедно. Около 45% от елементите на кресона образуват киселини /включвайки сярата, фосфора и хлора/.
Тъй като този сок е силно очистително средство за червата, то никога не се препоръчва да се ползува отделно, а само в комбинация с други сокове като моркови и целина
От алкалните елементи преобладава калий, малко повече от 20%.
Съдържанието на калция е 18%, на магнезия - 5%, а на желязото - 0,25%.

Смес от морковен сок, спаначен и малко салатен, от воден кресон и сок от листа на ряпа съдържа вещества, необходим за нормалното възстановяване на кръвта и особено за подобряване на снабдяването на кръвта с кислород. При малокръвие, при ниско кръвно налягане и хилавост такава смес се явява, като отлична храна.

Смес от сока на моркови, спанак и листа от ряпа и кресон има свойството да разтваря съсирилия се фибрин на кръвта при хемороидните нарастъци и много други подпухналости.
С ежедневно вземане по един литър от тази смес, при пълно изключване от диетата на тестени, месни продукти и захари, привежда организма в нормално състояние от един месец до шест месеца по естествен път. В случай на хирургическо вмешателство процесът на възстановяването може да продължи много повече. В главата "Сок от ряпа" този въпрос е разгледан по-обстойно.
Сокът на водния кресон е ценна допълнителна храна заедно със сока от морковите, магданоза и картофите при лечението на емфиземата. В тази смес от особена стойност е преобладаващите фосфор и хлор.

Дишането ви изглежда е затруднено? Вие кихате? Вие чувствувате отпадналост на силите?
Много години изследователите се силят, а и сега още се мъчат да намерят, отделят и опознаят безкрайно малкия неуловим "микроб", който би могъл да бъде обвинен като причина за обикновената простуда. Някъде около средата на 1920 г. учените обявиха, че са "открили микроба", причиняващ простудата, но че този микроб е твърде мъничък и колеблив, за да може да се види и да се "хване" при наличните технически възможности. Но пита се дали наистина са "открили" такъв "микроб"?
С развиването на техниката електронната микроскопия направи такива големи крачки напред, че сега всичко невидимо може да бъде увеличено много хиляди пъти и дори стотици хиляди пъти. Учените все още се утешават, че този "микроб" може да бъде открит, но според мен, изхождайки от всички направени досега изследвания и проведени опити, такъв микроб не е бил открит.
От 1946 г. някои английски учени започнаха "лов" – а вие знаете, че англичаните се славят като добри ловци, за ПРОСТУДНИЯ МИКРОБ или ВИРУС – този, който е причина за появяването на обикновената ПРОСТУДА. До сега с изтичането на толкова много години на изследвания те не бяха в състояние нито да намерят, нито да"култивират" въпросния "микроб". През това време те ткриха около сто вида разни други вируси и бактерии, обаче нито един от тях не беше в състояние да предизвика простуда. Всеки от тези бактерии се хранеше със слуз, отделяща се при обикновената простуда, т.е. те правеха точно тези работи, за които са били създадени, а именно: да разтварят, да разрушават и да ликвидират образуващата се при простудата слуз.
Доколкото ми е известно, тези английски "учени" имат научноизследователски стационар, където те приемат желаещи за 10 дни, като им се осигурява безплатна храна и възнаграждение от петдесет шилинга на ден, за да продължават да търсят съшия този вирус, който е ПРИЧИНАТА за простудата. През последните няколко години само няколко човека са заболели от простуда, но този микроб или вирус, виновен за това, не беше намерен.
В действителност такъв микроб не съществува, който е в състояние да предизвика простудата.
Ако набралите се в организма отпадъчни материали не се отстраняват, то те, и това е съвсем естествено, предизвикват брожение и температура. Ако това брожение достиг не до висока степен на токсичност, то организмът ни предупреждава с отделянето на слуз и точно това състояние ние наричаме "простуда", това е всичко.
Ние все повече и повече отново се убеждаваме, че това предупреждение на организма обикновено се игнорира и ако това продължава така да се прави, то последствията са сериозни. Последствията са дотолкова добре известни, че те съставят цяла медицинска енциклопедия.
Никога не обвинявайте простудата, а по-скоро бъдете благодарни за своевременното предупреждение на организма и се погрижете както се изисква.
Накъсо казано, простудата е резултат на усилията на организма да изхвърли набраните отпадъчни субстанции и говори за недостатъчното им и лошо елиминиране.
Дебелото черво се явява като приемник за всичката тази гнилоч. Токсините се разнасят по цялото тяло, предизвиквайки набиране на нездрава слуз в синусните кухини. Голямото количество на шлакове /отпадъци/ в организма съдействува за образуване на слуз, а резултатът от това явление е простудата.
Благоразумният човек е длъжен да се замисли над тези факти и да прави това, което вече правят много и много хора при първите признаци на простудата, а именно:
да прочистят цялата си храносмилателна система, да погладуват 1-2-3 дни, като през това време пият само вода и пресни плодови сокове. Това е изключително ефективно за почистване на организма.
Хранене със сурова растителна храна и сокове е най-дбрият способ за предотвратяване на събиране и наслояване на отпадъчни материали и слуз в организма.

Човешкият организъм не може да функционира без системите на ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ. Жлезите в нашия организъм са активните механизми, вземащи участие във всички функции и процеси, развиващи се в нашия организъм..
Съществуват жлези с вътрешна секреция и с външна секреция. Тези жлези произвеждат в много малки количества вещества, наричани хормони. Хормоните се изработвят от жлезите и се вливат обикновено в кръвоносната или лимфатичната системи, а в някои случаи тяхното действие е подобно на образуването на електричен контакт в едно място, предизвиквайки, спирайки или изменяйки някаква реакция в друга, а може би и в съвсем отдалечено място.
Ендокринна или вътрешна означава, че изработваните хормони от жлезите са лишени от изходни канали. Излъчените хормони се предават по осмотичен път през обвивката на жлезата в кръвта и лимфата.

Жлезите с външна секреция са тези, които имат канали, водещи или в кръвта, или в лимфата, или в окръжаващата ги среда. Сливиците и апендиксът са жлези с външна секреция. Първите излъчват своите секреции в гърлото, а апендиксът излъчва своите секрети в дебелото черво. Излъчванията на жлезите са изключително малки.
Както всяка коя да е част от човешкия организъм се нуждае от постоянно получаване храна, същото се отнася и за жлезите, за да се поддържа тяхната функция.
Най-необходимото условие, за да съществуват нашите жлези със запазването на най-ефективната форма на работа, е да се хранят с натуралната сурова растителна храна и сокове и да се научим да управляваме нашите емоции и нашето съзнание.
Изпълнявайки дрбросъвестно тази програма, ние ще получим необходимата ни енергия, за да преживеем пълноценен, щастлив, полезен, радостен и разумен живот.

ЗА ОЦЕТА

Всичко написано до сега в моите публикации относно действието на оцета върху организма се отнася само до белия дестилиран и винен оцет, в който разрушителният елемент е винената киселина.
Обаче, оцет, получен от цели ябълки и неразреден, съдържа ябълчна киселина, необходима за храносмилането. Обикновено се употребява три вида оцет. У нас /в САЩ/ са ябълчният сидър и белият дестилиран оцет. Виненият оцет е разпространен в латинските страни като подправка. Той съдържа, както и белият дестилиран оцет, оцетна киселина.
Белият дестилиран оцет бързо разрушава червените кръвни телца и предизвиква анемия. Той също така нарушава храносмилателните процеси, забавяйки ги и пречейки за правилното усвояване на храната. Този оцет /С2Н4О2/ е продукт от ферментацията на киселината в алкохолни течности, такива като окисленото вино и солдови разтвори. Те са известни като винен оцет и като солдов оцет. Белият
дестилиран оцет е с високо съдържание на оцетна киселина, широко се използува в САЩ.
Оцетът, приготвен от ябълки, съдържа ябълчена киселина / С2Н6О5 /, представляваща натурална органична съставка на ябълката; тя подобрява храносмилателните процеси.
Оцет, получен в процес на ферментация от вино, съдържа средно от 3 до 9% оцетна киселина и обикновено малко винена киселина. Известно е, че оцетната киселина е една от причините, предизвикваща цироза на черния дрой, язвен колит и пр.
Ябълчният оцет съдържа ЯБЪЛЧЕНА КИСЕЛИНА, представляваща строителна /конструктивна/ киселина, съединяваща се с алкалните елементи и минерални вещества в организма. Тя образува енергия, отлагаща се в организма във вид на гликоген за използуване /за запас/. Вземането на ябълчения оцет в умерени количества е изключително полезно за хората и животните.
Не ми позволява мястото да ви приведа примери за резултатите, получени при използуването на този оцет. Той повишава способността на кръвта към съсирване,възстановява нормалния менструален цикъл, оздравява кръвоносните съдове, а също способствува за образуването на червените кръвни телца.

Едно от най-ценните качества на ябълчения оцет е високото му съдържание на калий - елемент, необходим за изработването на запас на организма от енергии, а също така и на хормони и за спокойствието на нервната система. Намиращият се в ябълчения оцет калий лесно се съединява с най-важните елементи в организма, с такива като калций, натрий, желязо, магнезий, хлор, силиций и т.н.
Ябълченият оцет трябва да бъде приготвен от цели ябълки, като се използува и кожата.
Освен всичко до сега казано, ябълченият оцет е удивително антисептично средство. Сложен направо на кожата, той помага премного за оздравяване при кожни заболявания, а също способствува за отстраняване на петна върху кожата.
В Шотландия широко се използува ябълченият оцет при разширени вени, намазвайки поразените места сутрин и вечер и едновременно изпивайки 2 до 3 чаши вода с 2 чаени лъжички ябълчен оцет във всяка чаша. И това се оказа добро средство.
## Нашият живот се определя от състоянието на кръвта, която се изработва в костния мозък, активиращ се чрез далака, и циркулираща по цялата кръвоносна система. Естествен систематичен процес е обновяването на кръвта всеки 28 дни и ако този цикъл е нарушен, то се нарушава и здравето. За поддържане на нормалния цикъл за обновяването на кръвта изключително са ефективни суровите: сокове на зеленчуците и плодовете, а също и ябълковият оцет от добро качество.

Ежедневно ползуване на две чаени лъжички от ябълков оцет в чаша вода, а при необходимост 2-3 пъти на ден, действуват много добре при кръвотечения през време на менструация, при хемороиди, кръвотечения от носа, от РАНИ и т.н.

Ако има недостиг от солна киселина в храносмилателната система и вследствие на това не се смилат добре белтъчините, то се повишава кръвното налягане. При вземане на 1 до 3 чаени лъжички ябълков оцет преди ядене се понижава кръвното налягане.

ЗА МЛЯК0Т0

При случай на необходимост за ползуване на мляко, освен майчиното, най-полезно за човешкия организъм при всички възрасти е СУРОВОТО КОЗЕ МЯКО.
Млякото в никой случай не трябва да се топли повече от 47°С, защото ензимите се унищожават. По тази причина не бива да се употребява НИКОГА пастьоризирано мляко. Най-добре е да се пие козе мляко веднага след издояването му, а може да бъде запазено в закрит съд в хладилника до два дни.
За децата на първо място е майчиното, а след него е суровото ПРЯСНО К03Е МЛЯК0. Суровото козе мляко е един от най-чистите продукти, докато кравето мляко рядко бива чисто. Кравето мляко образува много слуз, докато козето не я образува.

Явява се въпрос - защо в наше време се употребява малко козе мляко? Често причината е от икономичен характер – кравата дава повече мляко от козата. Най-идеалното разрешение на въпроса е всеки да има един участък земя, да си отглежда плодове и зеленчуци с естествени торове, там да има няколко кошера, 2-3 козички и да си извоюва дълъг, здрав, щастлив и полезен живот. Тази мечта МОЖЕ да бъде осъществена, много я осъществиха, можете и вие да направите същото, необходимо е само да го пожелаете.
Но нека се върнем към проблема на млякото. Помнете, че козата вероятно е най-чистото домашно животно. Нейните очистителни органи са близки до идеалното, откъдето идва и причината за нейния дружелюбен нрав. Козето мляко е малко по-добро от кравето и разбира се по-добро от млякото на майка, която пуши и пие /безалкохолни напитки/.
Бидейки така чисто животно, козата не боледува от туберкулоза,  бруцелоза и други болести, от които боледуват кравите. Козето мляко е малко по-добро по качество от кравето; то е по-еднородно, съдържа повече безбелтъчен азот, белтъчините са от по-добро качество с по-високо съдържание на ниацин и тиамин, отколкото която и да е храна. Тиаминът е един от най-важните витаминови групи Б, вземащ участие във всички основни жизнени процеси у човека от раждането му до смъртта. Козето мляко изобилствува с тиамин.
Козето мляко е изключително ефективно при дизентерии при малките деца, което се обяснява с високото съдържание на ниацина.
Още веднъж ви напомняме, не топлете козето мляко повече от 47°С.
Претоплено, пастьоризирано или кипнато козето мляко е по-добре да бъде излято в канала, отколкото да се даде на детето. Ако се дава пастьоризирано мляко на козлетата, то те загиват за 6 месеца.

БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ !
При възстановяването на организма чрез естествените, природосъобразни способи, много е важно да се помни, че натуралната храна, приемана в суров вид на сокове, предизвиква очистване на целия организъм. Това може да се съпровожда с болки в тези части на тялото, където има нужда да се чисти. Понякога това състояние е доста болезнено. В никой случай не бива да се мисли, че соковете действуват лошо и отрицателно, ако тези сокове са пресни и се вземат в деня на приготвянето им.

Тъкмо обратното – точно това трябва да ни радва и да помним, че процесът на очистването върви интензивно и колкото по-рано настъпват тези неприятни усещания след употребата на голямо количество сок, толкова по-добре, тъй като ние скоро ще се отървем от тях и скоро ще настъпи възстановяването на здравето.

Обаче не следва да се мисли, че това, което е натрупвано във форма на токсини и отпадъчни субстанции, че може да бъде почистено от организма изведнъж. За това е необходимо време.

Говори се, че от морковения сок кожата пожълтява. Такова изказване говори за непознаване на процесите, ставащи в организма и е лишено от всякакви основания.

Това е също така абсурдно, както би се твърдило, че червеният пигмент на цвеклото и зеленият хлорофил на спанака ще преминат през кожата. Процесът, който се развива, е следният: след пиенето на соковете кожата добива жълт или понякога кафеникав цвят, когато черният дроб отстранява застоялата се жлъчка и набраните шлакове в количества, по-големи от възможностите на очистителните органи, поради което те не могат да се справят и тези вещества се отправят към кожата, което е съвсем нормално.

Това е явление, което говори за токсичност в организма, и то преминава с продължаването да се вземат сокове.
При случай на преумора, претрениране или недостатъчен сън се наблюдава същото явление, макар че ние знаем, че организмът ни е в добро състояние. След почивка то изчезва.
При ползуването на суровите сокове от плодове и зеленчуци, когато нашият организъм се очиства от токсини и шлакове, се развива огромна енергия, подвижност и отлично здраве и когато това ще се разбере, то критиките на неосведомените скептици ще престанат да ни правят впечатление и да тревожат.

Първото условие за оздравяването на организма е неговата абсолютна чистота.
И най-малкото задържане или наслояване на нездрави вещества или някакви шлакове забавят процеса на оздравяването.
Органи на очистване са дробовете, порите на кожата, бъбреците и червата.

# Потенето - това е действие на потните жлези, които изхвърлят вредните за организма токсини.

# Бъбреците отделят крайните продукти от черния дроб от храната и обменните процеси в организма.

# Червата отделят не само отпадъците от храната, но и отпадъците от организма във вид на отработени от клетките тъкани, явяващи се вследствие на нашата физическа и умствена дейност.

Ако те не се излъчват, то те предизвикват разлагане на белтъчините, водещо към токсемия /отравяне на кръвта/или към ацидоза /повишаване киселинността/.
Задържане на тези отпадъци в организма нанасят голяма вреда и тяхното излъчване е първата стъпка за постигане на резултати.
Един от най-бързите и ефективни способи за очистване на организма, особено при възрастни хора, е следният:

(ВНИМАНИЕ: не прилагайте този метод на детоксикация при апандисит или при имащи склонност към това. При такива случаи прилагайте клизма 2-3 пъти на ден в течение на една седмица и повече ! )

## Сутрин на гладно се изпива една чаша вода с разтворена една супена лъжица глауберова сол /натриев сулфат/ в топла вода или студена.
Целта на вземането на този разтвор не е за да освободи червата, а по-скоро да извлече от всички части на организма, намиращи се там токсини и отпадъци, и да ги отстрани чрез червата. Този разтвор действува на токсичната лимфа и на отпадъците точно като магнит, който притегля металическите парченца. По този начин тези отпадъци се събират в червата и се елиминират извън организма. Количеството на изхвърлящите се мръсотии може да достигне до три четвърти литъра и повече. Това довежда до обезводняване на организма и затова е необходимо да се запълнят липсващите материали с изпиване на два литра пресен сок от цитрусови плодове, разреден с два литра вода, за да може да се обсорбира с бързина от организма. Такава смес дава алкална реакция в организма.

Тази цитрусова смес се приготвя по следния начин:
сокът от четири големи или 6 малки грейпфрута, сока от 2-3 лимона, останалото количество сок се добавя със сок от портокали, за да се получи два литра смес от цитрусовите плодове. Към тези 2 литра се прибавя 2 литра вода.
Тази смес започваме да пием 30 минути след вземането на глауберовата сол и продължаваме да я пием по- малко всеки 20 минути. През целия ден нищо не се яде.
Вечерта, ако ви е много гладно, можете да вземете портокал или грейпфрут, или чист сок от тях, или малко сок от целина. Преди спане е необходимо да се направи клизма с 2 л вода, в която следва да се добави сокът на 1-2 лимона. Целта на тази клизма е да отстрани от гънките на червата, ако там има изостанали отпадъци.
Такава процедура на детоксикация следва да се прави три дни под ред, в резултат на което организмът ще бъде отделил примерно 13 литра токсична лимфа и заменена със същото количество алкализираща течност. Този процес ускорява алкализирането на организма. На четвъртия ден и на всички следващи трябва да се премине на зеленчукови сокове и хранене само със сурови плодове и зеленчуци.
В случай, че през това време се появи слабост, не бива да ви безпокои.
Природата използува енергията на организма за неговото почистване и скоро тя ще се върне след очистването на организма.
СЪДЪРЖАНИЕ...
ЧАСТ I
КАКВО ЛИПСВА ВЪВ ВАШИЯ ОРГАНИЗЪМ
ЗАЩО ДА НЕ СЕ ЯДАТ ЗЕЛЕНЧУЦИ ?
ВАРЕНАТА ХРАНА
В КАКВО КОЛИЧЕСТВО МОГАТ ДА СЕ ПИЯТ СОКОВЕТЕ ?
ПРАКТИКАТА
....
ЧАСТ III
РЕЦЕПТИ
ЧАСТ IV
БОЛЕСТИТЕ И РЕЦЕПТИТЕ
ЧАСТ V
ПОДДЪРЖАНЕ НА КИСЕЛИННО-АЛКАЛНОТО РАВНОВЕСИЕ

Храните, според крайната реакция в човешкия организъм, се разделят на окисляващи и алкализиращи.
Алкалната вътрешна среда е символ на здраве и осигурява жизнената ефективност на всички органи, намалява необходимостта от белтъчини, дава сила, енергия и е гаранция за дълголетие. За алкализиране на организма способстват катионите: калций, магнезий, калий, натрий.
Силното и дълготрайно окисляване (киселинност) на вътрешната среда води до заболявания, вялост и умора. Окисляването се предизвиква от анионите: фосфор,сяра, хлор.
Киселинно-алкалното равновесие в организма обикновено се нарушава в полза на киселинното, следствие на свободните органични киселини, като лимонената,ябълчната, винената.

Без грешна представа – за пречистването на организма и алкализирането му се препоръчва чаша топла вода със сока на 1 лимон сутрин на гладно. Тази течност ще алкализира организма ви, но ако в нея добавите захар, реакцията ще бъде окисляване.

За поддържането на правилен киселинно-алкален баланс – препоръчителното съотношение е 1 към 2 части – се ориентирайте по таблицата / изготвена съвместно от д-р Н.Уокър и д-р Р.Поуп - б. п. / за окисляващите и алкализиращите свойства на хранителните продукти, където степените са отбелязани чрез символа